За Белчин

Село Белчин е разположено в живописната долина между планините Рила , Верила , Витоша и Плана , на височина 930 м над морското равнище. То се намира на 15 км от Самоков и на 50 км от столицата София . Климатът през зимата е мек, а през лятото хладен. Въздухът е много чист, а природата сравнително девствена. Тук има и минерален извор с температура  41 градуса по Целзий и с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателната система на човека.

Непосредствено селото се намира в близост до вековни букови и борови гори и природата ѝ е забележителна с реките, извиращи от планината Верила. Близо до селото тече река Палакария, която извира от планината Витоша и се влива в река Искър. Най-високият връх Голям Дебелец (1415) е и най-мрачната планина в местността Турски дол, но предлага много девствени кътчета недокоснати от човека. Има и сладководни изворчета, за които имало предание, че древните траки са пиели от тези извори по време на своите пътувания из областта. Тези изворчета се намират на отдалечени места, навътре в буковите гори и се пие от тях само веднъж в годината. Те представляват малки дупки в земята, от където извира кристално чистата леденостудена вода, но дори и местните знаят за наличието само на някои от тях.

Село Белчин съществува от периода на Второто Българско царство. Някои изследователи го отнасят към дълбока древност – основано още от римляните. Някога то е носило името Цари Мали Град. Във всички случаи става дума за селище с хилядолетна история, свързано с околните села както с поминъка си, така и с общите си традиции и култура. Храмът “Света Петка” е разположен на хълма Св. Спас над селото. Той е претърпял няколко етапа на изграждане и реконструкции. В този си вид е построен през ХVII век върху основи на друг храм от XIII-XIV век. По-късно претърпява неизвестен все още катаклизъм. През Възраждането е разширен молитвеният салон в днешните размери, но вече каменният свод е заменен с дървен.

 

В селото има две църкви: „Свети Апостоли Петър и Павел“ строена през 1883 година. Иконите и стенописите в нея са дело на Никола Образописов – виден представител на Самоковската Художествена школа. Другата църква в селото е "Света Петка". Тя съществува от средата на 17 век, когато е построена върху основи на друг храм от 13-14 век. Църквата има голяма художествена стойност. Една от най-ценните икони - “Св. Богородица и Младенеца”, която е експонирана в Криптата, както и част от останалите икони, са изписани през 1653 г. Това са редки художествени образци, създадени преди разцвета на Възраждането. По думите на проф. Валентин Ангелов дърворезбите в храма “Света Петка” в с. Белчин са сред най-значимите паметници на монументалната дърворезба в България в периода между ХІV век и началото на XX век.

Състоянието на храм “Света Петка” през последното десетилетие на миналия век води до рухването на покрива, част от стените и до силното увреждане на църковния инвентар. Тъй като храмът е обявен за национален паметник на художествената култура първа категория, неговото възраждане е от голямо значение за културата и развитието на региона и страната. Това е и причината по инициатива на фондация “Възраждане на Белчин” и с подкрепата на ктиторите да започне работа по цялостната реставрация на храм “Света Петка”, като целта е максимално да се запази първообразът и останките от оригинала.

Районът на с. Белчин се превръща в основа за развитие на съвременен културно-исторически, балнеологичен и екотуризъм на европейско равнище. Предстои реализацията на проекти за възстановяването и изграждането на други паметници на културата, обособяването на екопътеки, развитието на модерни СПА комплекси и балнеологични центрове, организиране на местни празници и възраждането на местните традиции и др.

В края на 2006 г. с участието на различни учени и изследователи край Белчин започна провеждането на археологически проучвания на един цял комплекс – църква, некропол и градище, издигащи се непосредствено над селото и връщащи историята му още много векове назад.

Археологическият обект се намира на равна тераса, непосредствено под върха на хълма. По повърхността му личат значителни неравности, под които вероятно са концентрирани и по-значителните деструкции. Преди започването на нашата работа там, крепостта не е била обект на сериозен научен интерес, информация за нея черпихме основно от местни информатори, както и от скромното описание на терена и видимите по него останки вместени преди около – 30г. В дипломна работа посветена на античната фортификация в Самоковско.

Направено бе геодезическо заснемане на видимите структури и бе разгърната план – квадратна мрежа, с цел редовни археологически проучвания. Установи се, че крепостта е с неправилна форма, изградена по венеца на равната тераса, обградена от север, изток и запад от стръмни склонове и изкуствен ров и вал от юг, от където е по- лесно достъпна. Там именно е и правоъгълната кула, неизменно свързана с фортификацията Крепостната стена затваря площ от 9 дкр. Кулата бе отчетливо видима вследствие на иманярски изкоп. Разкрити бяха зидове градени от ломени камъни и бял ронлив и шуплест хоросан. След разчистването на зидовете се установи, че това са два различни зида долепени на тънка фуга един до друг – т.е. едно вторично удебеляване на стената.

В градежа на кулата на прилежащите й стени се откриха и тухлени пояси. Бяха разчистени четири последователни реда от квадратни тухли недвусмислено показващи, че се касае за градеж с поне четири редов opus mixtum, от тухли с размери – 0.27/0.27/0.04м, положени върху дебел пласт хоросан с фуга от 0.03м между редовете. Тухленият пояс е съхранен частично и се проследява стъпаловидно, благодарение на което, бяха извършени наблюдения и относно начина на подреждането им в него.

След отстраняването на смесения пласт с деструкций от градежа на кулата и черна насипна пръст, се достигна, до добре изразен и сравнително еднороден пласт от опалена глина и пепел, на ниво 0.40м от нивото на запазените зидове на кулата. Това ниво всъщност, съответства на подовото ниво на кулата, за което съдим по хоросановите обмазки на най-ниските фуги от вътрешното и лице. Пластът от опалена глина и пепел се проследи на дълбочина до – 0.60м-(на ,0.20м под подовото ниво на кулата), където все още не беше достигнат стерилен пласт. В рамките на сондажа се разкриха – in situ, долните части на два средно – големи питоса, унищожени при срутването на високо запазени части от съоръжението, и единични фрагменти от устията им, както и фрагмент от сив късноантичен съд близък по тип с познатите от поповянската група.

Ъглите и портата на крепостната стена са фланкирани от големи правоъгълни кули. До момента са разкрити 3. Градежът им е от дялани камъни на хоросан с изравнителни тухлени пояси в техника opus mixtum. Направеното през тази година геофизично проучване много точно регистрира портата, както и наличието на долепени до крепостната стена сгради. Проучената до момента площ в този сектор е около 600кв.м. Верижния план на сградите от нетраен материал (дървена конструкция обмазана с кал и керемиден покрив) и откритите в тях следи от огнища, железни инструменти, тежести за везни (егзагии), тежести от вертикален стан говорят за стопанския характер на помещенията. Монетните находки датират обитаването на селището от края на IV до края на VI в. Археологическите структури са многопластови и маркират динамиката и развоя на обитаването. Направените сондажи във вътрешността на селището изненадаха археологическия екип и с по-ранни находки – от късната бронзова епоха. В откритите каменни струпвания и ями се намери силно фрагментирана култова керамика, което предполага наличието на тракийско светилище от времето около Троянската война.

За силна религиозна ангажираност на хълма говори и разкритият християнски култов комплекс. Той е разположен непосредствено северно от портата на крепостта. Около разкопаната през 2007г. средновековна църква бяха регистрирани и проучени по-ранни архитектурни останки. При така получените от нас данни можем на този етап да обобщим, че средновековният християнски храм, отнасяме към XV-XVI в. Неговите параметри – измерени по вътрешните лица са – дължина без абсидата – 14.50м, дължина на наоса – 10.50м и ширина средно – 4.70м (в неговата средна част е около 4.50м), олтарното пространство е със страна – 3.30м и квадратна форма, абсидата е с леко елиптична форма и диаметър – 1.50м и е дълбока 1.10м. Малката ниша северно от нея е дълбока – 0.40м и широка – 0.50м, за външни лица на зидовете поне в източната проучена част не може да се говори тъй като траншеите за залагането им в северната и североизточната част на храма са били вероятно вкопани под нивото на древния терен и по – скоро са били субструкция. Това определя църквата като полувкопана, а над определена височина се е издигала и суперструкцията й, докато в западната си част църквата е била почти напълно над земята и само там успяхме да измерим дебелината на стената – 0.75м, и да твърдим, че има оформени външни лица.

Разширявайки периметъра за проучване, се установи, че средновековната църква от XV в е вкопана върху деструктирана раннохристияска базилика от края на V-VIв. Градежът й е от дялани камъни и спойка от бял хоросан. Запазената суперструкция на стените на двата странични анекса е близо 1м. Плановото решение е познато за този район – дълъг и тесен наос, вход и открит притвор от запад и север, а олтарната част е оформена с анекси (самостойни помещения с отворено преминаване към презвитерия, подобно на протезис и дяконикон, както са в плановото решение на трикорабната базилика). Средновековната църква е разположена изцяло върху основите на централния кораб. Намерените находки от монети и фибула от типа „подвито краче“ върху подовото ниво и около основите на олтарната част датират църквата около края на V в. Паралели с подобен тип ранно християнски базилики от близките околности няма, странното е, че паралели за сега открихме в днешна Македония.

Църквата Св.София е някогашния катедрален храм на гр.Охрид и седалище на автокефалната охридска архиепископия. Кога е построена не се знае. През 50-те г. на XXв. са правени частични сондажни проучвания и те датират ранната църква в „Юстинианово време“ или най-общо в VIв. Съществува и възможност княз Борис Михаил към кр. на IXв. да е изградил катедралната църква върху основите на старихристиянските останки. По-късно през 1317г. църквата е преизградена в този си вид. При разкопки през 1984-85г. В централната част на презвитерия е открита мраморна плоча с профилирани краища т.е. mensae martyrum. Предполага се, че църквата е мартириум с един или повече гроба на светци мъченици. Отново като мартирии са определени и другите две църкви в Струмица и Демир капия.

При реконструирането на ранния план на църквата от Белчин, стигнахме до извода, че нашата църква е от типа на църквата посветена на Св. 40 Севастийски мъченици, разположена в субурбиумът на старото епископско средище Струмица – т.е. Кръстовидна църква вписана в правоъгълник, такива са обикновено мартирийте, разположени с траничните пастофори (анекси). Така централният кораб или наоса е посветен на общия култ на евхарстията, а южният пастофирии до презвитериумът е друга инкорпорирана църква, кръстовиден мартириум, посветен на мощите на някои местен светец или светци.

Действително в южния анекс на църквата, до Г-образната пейка и под хоросановия под открихме останките от изпразнена гробна яма, грубо запълнена с останките на фрагментиран питос. Други две гробни ями, бяха разположени в северната открита галерия пред входа на анекса. Останки от ритуални практики разкрихме в яма 1, тази в южния анекс. Там върху засипаната яма открихме овъглено жито, ядки и скелет от птица, което може да се интерпретира като продължително ритуално почитане и след изваждането на скелета или мощите. Какво се е случило със скелетите? Отговор на този въпрос ни дават разказите на Св. Григорий Назиански и Св. Паулин от Нола. Те разказват, че в някои църкви има само по някоя частица от мъченици провъзгласени за светци. Със зачестилото изграждане на църкви по християнския свят, всеки дори и малък фрагмент от реликви на локални или прочути големи мъченици представляват голяма ценност за църквата. Още в античността и най-вече през средновековието се е стигало до т.нар. Furta Sacra или „Свещенно“ крадене на мощи на мъченици. За това, колко е била развита търговията с реликви и разкопаването на много гробници на мъченици говори декретът на Теодосий I от 381г, в който се забранява всякакво препродаване и търговия с мощи и реликви на християнски мъченици – светци.

Върха на изненадата бе разкриването на третата още по-ранна старо християнска църква, разположена на 1.30м дълбочина, чиято абсида е с дълбочина 3.50м и попада СИ от църква No 2. Планът й засега е на еднокорабна базилика, но размерите й са поразителни – почти колкото сегашната митрополитска църква в Самоков. За жалост останките от зидовете са запазени само в 1-2 реда камъни и много ограничена част от подовото ниво, но дори и така ясно личи зиданата олтарна преграда и двата входа към обширно олтарно пространство. Намерената колективна монетна находка непосредствено до олтарната преграда датират църквата в 90-те г. на IV в.

Очевидно укрепеното селище в м. Св. Спас при с. Белчин е бил един известен и значителен ранно християнски център с изявен битов, културен и духовен живот.

Времето на късната античност е белязано с мащабни културологически, политически и етнически промени, оставили трайни следи в пластовете между две империи – Рим и Византия. Богатата духовна и материална култура на местното тракийско население е в симбиоза с развитата римска цивилизация и в съчетание с добрия климат и природни дадености, превръщат днешните български земи в притегателен център и желано място за много народи. За няколко века от тук преминават стотици хиляди – хуни, готи, авари, алани и печенеги…и всички искат едно – да останат трайно по тези места. Едни с огън и меч, други с труд и постоянство градят основите на една развита прото-европейска цивилизация.

Прецизирането на датировките и обработката на стотиците находки – монети, стрели, накити, керамика и сечива...продължава. Скоро ще бъдат и експонирани в Културно-историческия и религиозен комплекс в Белчин – филиал на Историческия музей – Самоков.

Етнографският музей в село Белчин е изграден през 2007г. като филиал на Исторически музей – гр. Самоков. Намира в непосредствена близост до средновековния храм „Св. Петка“ в подножието на хълма „Св. Спас“. В музея е представен бита и живота на селото от края на ХІХ – началото на ХХ в. Експозицията е тематична като се започне от археология и старопечатна литература, мине се през поминъка и занаятите, практикувани в селото, и се стигне до традиционните облекла, тъкани и предмети от домакинството. Сградата е на два етажа, като на първия етаж е представена археологията и старопечатната литература. Тук е типично музейната част, където са показани намерените на хълма Св. Спас находки. На втория етаж е представена в 4 помещения типична белчинска богата къща от началото на ХХ в. В отделните стаи може да се види какво е представлявал чардакът, одаята, собата и работното помещение и за какво именно са се използвали. В дворната част е представен стопанският инвентар, характерен за упоменатия период, а извън по пътя за църквата „Св. Петка” се намира поята. Това е лятна овчарска колиба, в която се показва как е добивано и обработвано млякото, като основен поминък на селото. Етнографският музей се радва на голям интерес и е посещаван от много туристи, както от нашата страна, така също и от чужбина.